Игри

Информация за страница Дулово

Дулово е град, разположен в Североизточна България, Област Силистра. След областния град и Тутракан е третият по големина в областта и освен това е административен център на едноименната община. Първото сведение за съществуването на града е базирано на основата на един турско – арабски документ от 1573 г. В близост до града е имало селище с името Алени Бахча, което в превод означава Видна Градина. Българи от Преславско се заселват в града преди освобождението на страната ни от турското робство. Самото селище пък бива многократно опожарявано, но жителите съумяват да построят ново. То носи турското име Аккадънлар, което на български се превежда като Бели кадъни. В годината на освобождение от турско робство – 1878 г. – в селището живеят 100 български и 25 турски семейства. Общото население тогава възлизало на 900 души. През 1946 г. броят на населението достига 1841 жители, а две години по-късно отново се увеличава – броят на жителите тогава е 5910. В средата на населеното място се е намирал Гьол на гъските. Мястото и околността обаче са били безводни, като преди време са съществували два кладенеца, дълбоки между 35 и 40 м. Когато и двата кладенеца пресъхвали, хората се снабдявали с вода от намиращата се на север местност, наречена от хората Долината на кладенците. Общият им брой бил 45. Селището е освободено от румънска власт на 2 септември 1916 г. от Първа пехотна софийска дивизия. През 20-те години на 20-ти век селището е присъединено към Румъния, но с Крайовската спогодба от 1940 г. отново е върнато на България.

     Днешното си име селището получава през 1942 г., като започва да носи името на славната българска династия Дуло. За град е обявено на 30 януари 1960 г. В близост до Дулово е разположен парк Жажда. Това всъщност е селищна могила, а самият район е бил заселен още от древността, античността, средновековието и османския период. Намерени са останки на различни инструменти, основи на жилища, керамични съдове, монети и оръжие. В миналото е съществувала река, както и огромен брой извори, а в наши дни зоната е вододайна. Релефът в общината е предимно равнинен и пресечен от суходолия с различна ширина. Именно около тях са изградени почти всички населени места в Добруджанския район. Районът е широко отворен на север, а преобладаващата надморска височина за него варира между 150 и 250 м. Откритата теренна конфигурация обуславя достъпа на ветровете от всички посоки. Най-голяма повтаряемост имат ветровете от юг и югоизток. През зимните месеци пък духат силни североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото са обичайно явление силни сухи ветрове, които пък пораждат ерозия на почвата. Засушаванията през летните месеци съвсем естествено се отразяват неблагоприятно на тревната и дървесна растителност в общината. Горските масиви заемат 23 % от цялата територия на общината. Преобладават естествени насаждения от дъб, габър и други. Иглолистните видове са внесени при допълнителна реконструкция на горите със стопанско предназначение. Те оформят междуселищното пространство, а що се отнася до годишната сума на валежите, тя възлиза на 650 мм/кв. м. Това е под средната стойност за страната. Кмет на общината е независимият кандидат Юксел Ахмед.

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker